Значение на човек

човѐк
мн. хо̀ра, след дума за количество ду̀ши, м.
1. Живо същество, което е способно да мисли и говори и води обществен живот.
2. Лице с положителни качества. Той не е човек.
3. Лице, приближено на някого, в добри отношения с някого. Той е човек на началника. Мой човек.
4. Мъж. Идва някакъв човек.
5. Лице, което притежава някакви качества или се занимава с нещо (според съществителното име). Човек на действието. Човек на изкуството. • Като един човек. Задружно, заедно. • Като човек. Както трябва, хубаво. • Човек на място. Решителен, справедлив човек. • Няма жив човек. Няма никого. • Божи човек. Кротък, смирен човек.