Значение на храня

хра̀ня
хра̀ниш, мин. св. хра̀них и хранѝх, мин. прич. хра̀нил и хранѝл, несв.; кого/какво.
1. Давам храна да яде. Отивам да храня децата. Храня добитък.
2. Осигурявам необходимите средства за издръжка; издържам. Мъжът ѝ не работи и тя трябва да ги храни. – храня се. 1. Ям. Храня се в стол. Храня се бързо.
2. Издържам се, прехранвам се. От тези книги се храня. // същ. хра̀нене, мн. хра̀нения, ср. Две хранения на ден. хра̀ниш, мин. св. хра̀них и хранѝх, мин. прич. хра̀нил и хранѝл, несв. В съчетание със съществителни за чувство – изпитвам. Храня омраза. Храня голяма любов.