Значение на фуча

фуча̀
фучѝш, мин. св. фуча̀х, мин. прич. фуча̀л, несв.
1. За животно – шумно пропускам въздух през ноздрите си от раздразнение; пръхтя, сумтя.
2. Поради бързо движение издавам продължителен шум; свистя, буча. Вятърът фучи в ушите ми. Колите фучат по улицата.
3. Прен. Сърдя се, изразявам бурно недоволството си от нещо. Цял ден фучи из стаята. // същ. фучѐне, ср.