Значение на суперлатив

суперлатѝв
мн. суперлатѝви, (два) суперлатѝва, м.
1. Спец. В езикознанието – превъзходна степен.
2. Най-висш, върховен.
3. Прен. Разг. Обикн. мн. Преувеличение. Той непрекъснато сипе около себе си суперлативи. // прил. суперлатѝвен, суперлатѝвна, суперлатѝвно, мн. суперлатѝвни.