Значение на слюнка

слю̀нка
мн. слю̀нки, ж. Точлива течност, отделяна от специални жлези, която се съдържа в устната кухина на хора и животни и служи при храносмилането, както и пръски от нея; плюнка. Оставам без слюнка в устата. Хвърчат ми слюнки от устата. // прил. слю̀нчен, слю̀нчена, слю̀нчено, мн. слю̀нчени. • Слюнчени жлези. Органи, произвеждащи слюнката (у човека са три двойки).