Значение на слух

слух
слухъ̀т, слуха̀, мн. слу̀хове, (два) слу̀ха, м.
1. Само ед. Способност у човека и животните да възприемат звук. Добър слух. Слаб слух. Котката има остър слух.
2. Само ед. Способност да се възприема и възпроизвежда точно мелодия. Имам музикален слух.
3. Прен. Мълва, новина, която се разпространява, обикн. още непотвърдена. Носи се слух, че ще се повишават заплатите. Сея слухове. Пускам слухове. // прил. слу̀хов, слу̀хова, слу̀хово, мн. слу̀хови. Слухова памет. • Целият съм слух. Цялото ми внимание е насочено в очакване да чуя нещо. • Свиря по слух. Свиря без ноти, по памет.