Значение на сломявам

сломя̀вам
сломя̀ваш, несв. и сломя̀, св.
1. Остар. Диал. Какво. Кърша, чупя, потрошавам грубо, изцяло. Бурята беше сломила цели дървета. Сломиха мебелите, няма нищо здраво.
2. Прен. Кого/какво. Сразявам, съкрушавам, съсипвам духом. Този неуспех ме сломи. Бедността сломява духа.
3. Прен. Кого. Надвивам, побеждавам, изтощавам духом и физически. Сломявам с упоритост. Сломявам с твърдост. Болестта го сломи. // прил. сломѐн, сломѐна, сломѐно, мн. сломѐни.