Значение на скимтя

скимтя̀
скимтѝш, мин. св. скимтя̀х, мин. прич. скимтя̀л, несв.
1. За животно, обикн. куче – издавам тънки провлачени звуци като израз на някакво приятно или неприятно усещане. Ритнах кучето и то започна да скимти.
2. Разг. Наподобявам звуците, които издава куче, като израз на някакво чувство – най-често неприятно; хленча. Стига си скимтяла! // същ. скимтѐне, ср.