Значение на синтаксис

синта̀ксис
м., само ед. Спец. Дял от граматиката, който изучава законите, по които се съчетават думите и се изграждат изречения, строежа на изреченията, както и техните разновидности. // прил. синтактѝчен, синтактѝчна, синтактѝчно, мн. синтактѝчни. // прил. синтактѝчески, синтактѝческа, синтактѝческо, мн. синтактѝчески. Синтактичен/синтактически разбор.