Значение на самостоятелен

самостоя̀телен
самостоя̀телна, самостоя̀телно, мн. самостоя̀телни, прил.
1. Който съществува отделно, без зависимост от други. Самостоятелна държава. Самостоятелно семейство.
2. Който е отделѐн, изолиран от другите, без връзки или общи функции. Самостоятелно жилище. Самостоятелна стая. Самостоятелно предприятие.
3. Който се извършва без участие на други. Самостоятелна изложба. Самостоятелен концерт.
4. Който може сам да взема решение, да се справя сам. Децата ѝ са самостоятелни от малки. // същ. самостоя̀телност, самостоятелността̀, ж. Проявявам самостоятелност. Нямам самостоятелност. // нареч. самостоя̀телно. Живея самостоятелно.