Значение на пълнолетие
пълнолѐтие
ср., само ед. Възраст, след която човек става пълноправен гражданин на страната си, започва да носи отговорност пред закона.
пълнолѐтие
ср., само ед. Възраст, след която човек става пълноправен гражданин на страната си, започва да носи отговорност пред закона.
Речникът разполага с 32469 термина и с 33385 описания.
Последното добавено описание е на терминът "гарез".