Значение на психика

псѝхика
ж., само ед.
1. Спец. Свойство на високоорганизираната материя да отразява обективния свят.
2. Съвкупност от вътрешни преживявания като отражение на обективната действителност в съзнанието; душевен мир, душа. Лабилна психика. // прил. психѝчен, психѝчна, психѝчно, мн. психѝчни. // прил. психѝчески, психѝческа, психѝческо, мн. психѝчески.