Значение на природа

приро̀да
ж., само ед.
1. Заобикалящият ни материален свят, който не е резултат от човешка дейност. Жива и нежива природа.
2. Основно съзидателно творческо начало в света. Резултат от дейността на природата.
3. Места извън градовете, селата и др. Отивам на разходка из природата.
4. Прен. Характер, нрав. Човешка природа. Добър по природа.
5. Прен. Същност. Природа на взаимоотношенията между двама души. // прил. приро̀ден, приро̀дна, приро̀дно, мн. приро̀дни. Природна среда. Природни условия.