Значение на практика

пра̀ктика
мн. пра̀ктики, ж. 1. Приложение на теоретически познания. Да обвържем теорията с практиката.
2. Натрупани умения и опит в определена професия или дейност. Дългогодишна практика. Съдебна практика.
3. Част от образователния процес, в която се прилагат теоретичните познания в конкретна обстановка. Държавна практика.
4. Работа по определен начин. Частна практика. // прил. практѝчески, практѝческа, практѝческо, мн. практѝчески.