Значение на прабългарин

пра̀българин
мн. пра̀българи, м. Член на тюркско племе, което полага основите на българската държава през VII век. // прил. пра̀български, пра̀българска, пра̀българско, мн. пра̀български. Прабългарска държава.

📈

Любопитно:


Речникът разполага с 32469 термина и с 33385 описания.

Последното добавено описание е на терминът "гарез".