Значение на планина

планина̀
мн. планинѝ, ж.
1. Голямо земно възвишение, което се издига над околната местност. Най-високата българска планина е Рила.
2. Прен. Голяма купчина, грамада. Планина от отпадъци. • Планина падна от гърба/плещите ми. Усетих голямо облекчение, олекна ми. • Планина човек. Много едър човек. • Златни планини обещавам. Обещавам голямо богатство, благополучие. • Зад девет планини. Много далече. • Хващам/улавям планината. Скитам из планината.