Значение на остър

о̀стър
о̀стра, о̀стро, мн. о̀стри, прил.
1. Който има тесен, тънък връх. Остър молив. Остра чука.
2. Който може да реже добре или да пробожда. Остър нож. Остра игла.
3. Който се стеснява в края си. Остри обувки.
4. Прен. Който много добре възприема, анализира; проницателен. Остър ум. Остър поглед.
5. Прен. Който въздейства силно върху сетивата. Остър мирис. Остра болка.
6. Прен. Който е изпълнен със злоба. Остър език. Остър тон.
7. Прен. Много силен, рязък, пронизителен. Остър писък.
8. Прен. Разг. Който не е мек при пипане. Остра коса. Остра прежда.
9. Спец. Който е по-малък от 90°. Остър ъгъл. Остър завой.
10. Прен. Който се проявява рязко, належащ. Остра нужда. • Два остри камъка брашно не мелят. Разг. Резки, несговорчиви хора, които не могат да се разберат или да работят и живеят заедно.