Значение на небосклон
небоскло̀н
м., само ед.
1. Част от небето, разположена над хоризонта.
2. Прен. Област от човешкия живот или от изкуството. На музикалния небосклон изгря нова звезда.
небоскло̀н
м., само ед.
1. Част от небето, разположена над хоризонта.
2. Прен. Област от човешкия живот или от изкуството. На музикалния небосклон изгря нова звезда.
Речникът разполага с 32469 термина и с 33385 описания.
Последното добавено описание е на терминът "гарез".