Значение на нарочен
наро̀чен
наро̀чна, наро̀чно, мн. наро̀чни, прил. Когото са нарочили. Той е нарочен за крадец.
наро̀чна, наро̀чно, мн. наро̀чни, прил.
1. Специален, с определена цел, не случаен. Нарочен пратеник.
2. Умишлен.
наро̀чен
наро̀чна, наро̀чно, мн. наро̀чни, прил. Когото са нарочили. Той е нарочен за крадец.
наро̀чна, наро̀чно, мн. наро̀чни, прил.
1. Специален, с определена цел, не случаен. Нарочен пратеник.
2. Умишлен.
Речникът разполага с 32469 термина и с 33385 описания.
Последното добавено описание е на терминът "гарез".