Значение на люлея

люлѐя
люлѐеш, мин. св. люля̀х, мин. прич. люля̀л, несв.; какво/кого. Клатя многократно в две противоположни посоки (в люлка или на ръце). Люлея бебето в люлка. Люлея го на ръце. Вятърът люлее клоните. – люлея се. Клатя се равномерно насам-натам (в люлка, на дърво и др.). // същ. люлѐене, ср.