Значение на къртя

къ̀ртя
къ̀ртиш, мин. св. къ̀ртих и къртѝх, мин. прич. къ̀ртил и къртѝл, несв.; какво.
1. Отделям със сила части от нещо цяло. Къртя камъни. Къртя скала.
2. Със сила отделям от мястото му, изваждам с корена. Къртя врата. Къртя прозорец. Къртя дървета. Къртя зъби.
3. Прен. Разг. Вадя издълбоко, силно, здраво. Къртя смях. Къртя песен. Къртя лъжи. // същ. къ̀ртене, ср.