(право.) лице, което е в правни (формални или неформални) отношения с друга страна, по отношение на която се изявява в това си качество. партньор, сътрудник, насрещна страна (при договор) думата е с латински корен, като неправилно се заметства с думата "контрагент". последната дума акцентира върху "действието", докато при "контрахент" същността е наличието на връзка между съответните лица.. Сроковете, които поставяте, са неприемливи за нашите контрахенти. Гарантирам за това задължение - ще го изпълним, независимо дали ние или чрез наши контрахенти.

(право.) лице, което е в правни (формални или неформални) отношения с друга страна, по отношение на която се изявява в това си качество. партньор, сътрудник, насрещна страна (при договор) думата е с латински корен, като неправилно се заметства с думата "контрагент". последната дума акцентира върху "действието", докато при "контрахент" същността е наличието на връзка между съответните лица.. Сроковете, които поставяте, са неприемливи за нашите контрахенти. Гарантирам за това задължение - ще го изпълним, независимо дали ние или чрез наши контрахенти.

контрагѐнт
мн. контрагѐнти, м. Спец. В правото – лице или предприятие, с което влизаме в отношения по договор; страна по договор. Тази фирма е наш контрагент. Нашите контрагенти не могат да чакат толкова дълго продукцията.