Значение на кова

кова̀
ковѐш, мин. св. кова̀х, мин. прич. кова̀л, несв.
1. Удрям с чук нагорещен метал, за да му придам определена форма или да получа изделие.
2. Какво. Забивам гвоздей, за да прикова едно нещо към друго или да съединя части на предмет. Кова шкафчето на стената. Кова маса от дъски.
3. Какво. Подковавам животно.
4. Прен. Какво. Създавам, изграждам. Тук се коват законите на държавата.
5. Прен. Разг. Кого. Внушавам нещо, като го повтарям непрекъснато. Пак започна да го кове да ходят в чужбина на работа. // прил. кова̀н, кова̀на, кова̀но, мн. кова̀ни. • Ковано желязо. Желязо, обработено горещо чрез изчукване с чук.