Значение на клада

кла̀да
мн. кла̀ди, ж.
1. Голям куп от дървета и клони, подредени за огън. Струпвам клада.
2. Голям огън от такъв куп дървета и клони, в миналото предназначен за публично изгаряне на хора, книги и др. Изгарям на кладата. Изгарят книги на кладата. кладѐш, мин. св. кла̀дох, мин. прич. клал, несв.; какво.
1. Подреждам дърва и ги запалвам. Някога всеки ден са кладели огън и са готвели на него.
2. Паля печка с дърва. Сутрин става и веднага кладе печката.