Значение на квича

квича̀
квичѝш, мин. св. квича̀х, мин. прич. квича̀л, несв.
1. За свиня, куче и др. – издавам характерен вик, обикн. при силен глад, болка. Свинята е все гладна и по цял ден квичи.
2. Прен. Разг. Пренебр. Плача, крещя, като наподобявам такъв вик. // същ. квичѐне, ср.