Древноиндийска философска система, възникнала около 2 в. пр. Хр. Основна философска идея - съотнесеност на човешката психофизиология и Космоса. Разработва способи за съсредоточаване на мисълта в себе си и достигане на състояние на транс, при което човек се освобождава от властта на чувствения свят. Йога постига известни успехи в управлението на дихателните и други физиологични функции на организма. Главен елемент е учението за самопознанието.

йо̀га
м., само ед.
1. Древноиндийско религиозно-мистично учение, възникнало през IV – II в. пр. н. е., което чрез специални упражнения цели самовглъбяване и съединяване на човека с природата.
2. Система от пози и движения, която се прилага с лечебна цел. Практикувам йога.
3. Последовател на това учение. // прил. йогѝйски, йогѝйска, йогѝйско, мн. йогѝйски.