Значение на изумявам

изумя̀вам
изумя̀ваш, несв. и изумя̀, св.; кого. Силно учудвам, удивлявам, поразявам. Изуми ме със жестокостта си. Изумяваше с начетеност и памет. – изумявам се/изумя се. Учудвам се, удивлявам се, смайвам се. Изумяваха се от красотата на града.