Значение на душа

ду̀ша
ду̀шиш, мин. св. ду̀ших и душѝх, мин. прич. ду̀шил и душѝл, несв.
1. Възприемам миризма с обонянието си; мириша.
2. Прен. Слухтя, дебна. Той души наоколо. мн. душѝ, ж.
1. Дух (в 1 и 3 знач.). Душата му я търси цял живот. Душата се отделя от тялото в момента на смъртта.
2. Вътрешни качества, особености на човека. Добра душа.
3. Прен. Разг. Вдъхновител, инициатор, организатор и главен изпълнител на нещо. Душа на компанията.
4. Прен. Остар. Човек. • Бера душа. Разг. Умирам. • Вадя душата (на някого). Разг. Притеснявам силно, обикн. като карам да бърза. • В дъното на душата си. В дълбоката си същност. • Вземам душата (на някого). Пленявам с красотата си, карам някого да ми се възхищава, да ме обича. • Гледам си душата. Грижа се да ми е добре; угаждам си. • Давам душа (на нещо). Вдъхвам живот. • Давам си душата/душа давам (за нещо или за някого). Много харесвам. • До дъното на душата си. Дълбоко. • За душата. Разг. За свое удоволствие. • Изкривявам си/кривя си душата. Разг. Говоря неистини, преиначавам истината. • Излиза ми/изскача ми душата. Разг. Уморявам се от прекалено тежък труд. • Лежи ми на душата. Разг. Много ми харесва. • Напълвам душата (на някого). Разг. Доставям извънредно голямо удоволствие. • Нося душа под наем. Разг. Много слаб, много болнав съм. • От душа/от (цялото си) сърце и душа. Всеотдайно, себеотрицателно. • От дъното на душата си. В много голяма степен. • Продавам си душата (на дявола). Непочтен, нечестен съм, в услуга на някой съм с цел да получа облаги. • Човек с широка душа. Разг. Добросърдечен, любвеобилен човек. душѝш, мин. св. душѝх, мин. прич. душѝл, несв.
1. Кого/какво. Стискам за гърлото, като преча да диша.
2. Кого/какво. Причина съм за затруднено дишане; задушавам, давя. Пушекът душеше децата.
3. Прен. Кого. Измъчвам, потискам, не давам мира, спокойствие. Душеше го огромна мъка. Напрегнатата атмосфера вкъщи я душеше. – душа се. Задушавам се.