Значение на дразня

дра̀зня
дра̀зниш, мин. св. дра̀зних и дразнѝх, мин. прич. дра̀знил и дразнѝл, несв.
1. Кого/какво. Предизвиквам раздразнение, дискомфорт, яд, дори гняв с умишлени действия или със своите качества. Дразня сестра си. Дразня кучето. Присъствието му ме дразни.
2. Какво. Възбуждам орган, сетиво и др., вкл. довеждам до болезненост. Мирисът на сирене дразнеше обонянието му. Пърженото дразни стомаха.
3. Кого. Предизвиквам нервно напрежение, вълнение, възбуда. Красивото момиче дразнеше всички мъже в залата и ги подтикваше към неприятни сравнения. – дразня се. Ядосвам се, изпадам в раздразнение. Дразня се от подобни прояви.