Значение на викам

вѝкам
вѝкаш, несв.
1. Издавам вик/викове; крещя. Чуваш ли, някой вика. Защо викаш?
2. Говоря високо. Не викай, говори по-спокойно, не съм глух.
3. Кого. Зова, призовавам, поканвам, повиквам. Викат ме при шефа. Пак трябва да викаме лекар. Викал си ме за нещо.
4. Разг. Какво. Казвам. Какво викаш? А пък той вика, че не може да дойде.
5. Разг. Кого. Именувам, наричам. Как те викат? – викам се. Разг. Казвам се, именувам се. Как се вика тая птичка? Това се вика работа! // същ. вѝкане, ср.