Значение на вечен

вѐчен
вѐчна, вѐчно, мн. вѐчни, прил.
1. Който не престава да съществува, няма край; безкраен. Тук е вечна пролет. Никой човек не е вечен.
2. Който не прекъсва; безсрочен. Обещах ѝ вечна любов.
3. Който се повтаря; постоянен. Вечни караници. Вечният въпрос. // нареч. вѐчно. Ще те обичам вечно. Вечно се карат.