Значение на брахмо-самадж

Религиозно движение в Индия за реформи в индуизма и индийското общество. Основано през 1828-29 в Калкута от Рам Мохан Рой; оглавено по-късно от Девендранатх Тагор (баща на Р. Тагор). Черпи идеи от древноиндийската традиция и съвременната европейска мисъл, има влияние от исляма и християнството. Обявява се срещу идолопоклонничеството и кастовата система. В брахмо самадж влизат предимно интелектуалци, високообразовани и отворени към света и за нови идеи бенгалци брахмани. През II половина на 19 в. се проявяват идейни разногласия вътре в движението, започват да се отделят нови организации. През 20 в. влиянието на брахмо самадж значително отслабва.