Значение на безгласен

безгла̀сен
безгла̀сна, безгла̀сно, мн. безгла̀сни, прил.
1. Който не се чува, не издава шум; мълчалив. Безгласно упорство.
2. Прен. Който не изразява свое мнение или чието мнение не се зачита. Безгласна личност. // нареч. безгла̀сно (в 1 знач.). Той гледаше на всичко това безгласно.