Значение на цъфтя

цъфтя̀
цъфтѝш, мин. св. цъфтя̀х, мин. прич. цъфтя̀л, несв.
1. За растение – разтварям цветовете си, покривам се с цвят. Розите цъфтят от пролетта до есента.
2. Прен. Намирам се в разцвет, развивам се много добре.
3. Прен. Преуспявам, процъфтявам. Страната цъфтеше.
4. Прен. Разг. Изразявам положителни емоции; сияя. Лицето ѝ цъфтеше от радост. • Цъфтя, па/но не връзвам. Ирон. В тежко положение съм.