Значение на хрантутя

хранту̀тя
хранту̀тиш, мин. св. хранту̀тих и хрантутѝх, мин. прич. хранту̀тил и хрантутѝл, несв.; кого/какво. Разг. Грубо. Храня, издържам този, който не заслужава или от който няма никаква полза. Цял живот хрантутеше сина си, това ѝ е за отплата. Само ги хрантутим тия животни, а не растат.