Значение на сърце

сърцѐ
мн. сърца̀, ср.
1. Централен орган на кръвообращението у човека и животните. Сърцето му биеше едва доловимо. Изкуствено сърце.
2. Прен. Този орган като символ на преживяванията, чувствата, настроенията, възприятията у човека. Сърцето ми се сви от страх.
3. Прен. Център, среда, най-важно място. В сърцето на Европа. // същ. умал. сърчицѐ, мн. съ̀рчица, ср. • Без сърце. Без желание. • Давам/дам сърцето си (на някого). Обиквам силно, влюбвам се. • Дама на сърцето. Любима, обичана жена. • Златно сърце (имам). Много съм добър. • Имам заешко сърце. Много съм страхлив. • Ляга/легне ми на сърцето. 1. Влюбвам се в някого.
2. Много ми харесва (нещо или някой). • На гладно сърце. Когато съм гладен, преди ядене. • Нямам сърце. Зъл, безчувствен, безсърдечен съм. • От сърце. 1. Искрено, сърдечно. От сърце ти благодаря.
2. С желание, доброволно. Давам ти го от сърце. • Свива ми се сърцето. Притеснявам се, вълнувам се силно. • Слушам сърцето си. Постъпвам според чувствата си. Не слушай сърцето, а ума. • С ръка на сърце. Откровено, честно, искрено. • Разбивам/разбия сърцето (на някого). Правя нещастен.