Значение на стърча

стърча̀
стърчѝш, мин. св. стърча̀х, мин. прич. стърча̀л, несв.
1. Разг. Стоя прав, изправен и бездеен. Защо стърчиш така – седни.
2. Надвишавам по височина, ръст, подавам се над нещо друго. Голото му теме стърчеше и отдалеч се виждаше. От джобчето закачливо стърчеше кърпичка.