Значение на спътник

спъ̀тник
мн. спъ̀тници, м.
1. Човек, който придружава някого при пътуване или пътува заедно с него. Спътникът ми се оказа интересен човек.
2. Прен. Тяло, което се движи заедно с друго, като го съпътства. Космически спътник. Луната е спътник на Земята.
3. Прен. Съпътстващо обстоятелство. Вечен спътник ми е самотата. // прил. спъ̀тнически, спъ̀тническа, спъ̀тническо, мн. спъ̀тнически. • Спътник/спътница в живота. Съпруг или съпруга. • Изкуствен спътник. Тяло, което се извежда с ракета в орбита около Земята със специални цели.