Значение на смок

смок
смо̀кът, смо̀ка, мн. смо̀ци и смо̀кове, (два) смо̀ка, м. Вид неотровна змия, разпространена в България. Смокът се храни с жаби. • Пие като смок. Разг. Пие много алкохол. • Като че ли смоци са го гонили. Разг.
1. С бледо и изпито лице.
2. Изплашен.