Значение на пленник

плѐнник
мн. плѐнници, м.
1. Лице, което се намира в плен на неприятел; роб.
2. Лице, което е обхванато от чувство, страст. Пленник на любовта.
3. Животно, което се намира под чужда власт или зависимост. Вълкът беше пленник на ледовете. // прил. плѐннически, плѐнническа, плѐнническо, мн. плѐннически. Пленнически живот.