Значение на пламък

пла̀мък
мн. пла̀мъци, (два) пла̀мъка, м.
1. Излъчвани от запален предмет огнени езици, нагорещени светещи газове. Пламъкът на свещта трептеше при всеки полъх.
2. Прен. Страст, въодушевление.
3. Прен. За бурни събития и чувства – сблъсък, изява. В пламъка на любовта. В пламъците на войната.
4. Градинско цвете с огненочервени цветове; салвия. • Огън и пламък. 1. Много темпераментен човек.
2. Много ядосан, сърдит човек.
3. Изпълнена със силни чувства творба.