Значение на опашка
опа̀шка
мн. опа̀шки, ж.
1. У животните – израстък в задната част на тялото. Магарето пъдеше мухите с опашката си.
2. У птиците – група пера в задната част на тялото. Паунът разпери красивата си опашка.
3. На летателен апарат или влак – задна част. Опашката на самолета беше празна.
4. Дръжка, която свързва плода със стъблото. Откъсни зелените опашки на черешите.
5. Върволица от хора, които стоят един зад друг в определен ред. Пред магазина има опашка.
6. Задната част на нещо. В опашката на хорото.
7. Вид прическа, при която косата се събира на едно място и се връзва, обикновено на тила. Вържи косата ѝ на опашка.
8. Прен. Преследвач. • Въртя опашка. 1. Подмазвам се.
2. Пренебр. За жена – с нисък морал съм. • Духвам под опашката. Разг. Изгонвам някого. • Има си крушка опашка. Съществува причина, повод за нещо. • На опашката съм. Последен съм, изоставам. • Плюя под опашката (на някого). Разг. Изгонвам. • С подвита опашка. Разобличен, засрамен. • Хващам за опашката (някого или нещо). Ирон. Не мога да стигна някого или нещо; претърпявам неуспех.