Значение на огледало

огледа̀ло
мн. огледала̀, ср.
1. Гладка полирана повърхност (обикновено стъкло), покрита с амалгама, която отразява намиращите се пред нея предмети. Стенно огледало.
2. Прен. Предмет или факт, по който можем да съдим за същността на явленията. Очите са огледало на душата. Бележникът е огледало за ученика.
3. Прен. Спокойна водна повърхност. Водно огледало на езеро. // същ. умал. огледа̀лце, мн. огледа̀лца, ср. (в 1 знач.). • Когато си видя ушите без огледало. Ирон. Никога.