Значение на мъртъв

мъ̀ртъв
мъ̀ртва, мъ̀ртво, мн. мъ̀ртви, прил.
1. Умрял, не жив, лишен от живот. Мъртъв човек.
2. Прен. Лишен от жизненост, от оживление. Мъртви улици. • Мъртъв час. Следобедно време за почивка. • Мъртъв език. Език, известен само по писмени паметници, който не се използва като говорим. • Мъртво вълнение. Незабележимо вълнение на подводните слоеве, което се появява при безветрие. • Мъртва тишина. Пълна тишина. • Мъртъв сезон. Период на застой, на спокойствие. • Мъртва коприва. Вид растение. • Мъртва кост. Твърд израстък върху някоя кост, най-често по главата и краката. • Мъртва душа. 1. Човек, който не участва в колективния живот и не проявява никакъв интерес.
2. При избор – включване на имена на покойници заедно с живите. • Мъртва точка (стигам до). Не бележа напредък, в застой съм.