Метафората в реториката (от гръцкото μεταφορά - метафора, \"пренасям\", или в реториката - „трансфер на смисъла на дума в друга дума“) е стилистично средство, сравняващо привидно несвързани термини. Най-схематичното определение за метафора е свързване на далечни за обичайната логика понятия (изразени с думи) въз основа на новооткрито сходство между тях. Най-простата форма е „[първо съществително] е [второ съществително]“, например „Светът е сцена“. В поезията този похват се използва за постигане на силен емоционален ефект с малко думи. Извън теорията на реториката на метафората се гледа като на по-силния речеви инструмент от аналогията, макар двата тропа да са близки. Ясното им разграничаване следва от факта, че заложеното в метафората твърдение сплита двете категории, докато при сравнението те остават ясно различми. Примери пренасяне на човешки черти върху животни или природни явления; свойства на един предмет да се приписват на друг въз основа на подобие или сходство между тях: бясна стихия лудо магаре метафорични епитети: златни ниви горещо сърце дървена глава метафорични глаголи: чупя рекорди разцепи тишината

мета̀фора
мн. мета̀фори, ж. Спец. Стилна фигура, изразяваща се в преносна употреба на думите и словосъчетанията поради аналогия, сходство, сравнение и др. // прил. метафорѝчен, метафорѝчна, метафорѝчно, мн. метафорѝчни. // прил. метафорѝчески, метафорѝческа, метафорѝческо, мн. метафорѝчески.