Значение на кум

кум
кумъ̀т, кума̀, мн. ку̀мове и кумовѐ, м. Който е венчавал някого; кръстник. // прил. ку̀мов, ку̀мова, ку̀мово, мн. ку̀мови. • Ще видим кой кум, кой сват. Разг. Ще видим кой какъв е. • От кумова срама. Разг. Колкото за приличие, от срам пред хората. Усмихва се само от кумова срама.