Значение на кука

ку̀ка
мн. ку̀ки, ж.
1. Желязна или дървена пръчка със завит, заострен край, с която се закачва или на която се окачва нещо. Куките на закачалката. Кука за въдица.
2. Дълга метална или дървена пръчица със завит край за плетене. Плета с две куки.
3. Прен. Разг. Пренебр. За човек – шегаджия, драка. Голяма кука е той, не си стои кротко на мястото. // същ. умал. ку̀кичка, мн. ку̀кички, ж. • Ставам/стана на кука. Отслабвам много. • Прав като кука. Много крив, изкривен.