Значение на кошница
ко̀шница
мн. ко̀шници, ж. Изплетен от пръчки или дървени ленти съд, с дръжка отгоре. Кошница с грозде. Напълвам кошницата с праскови. // същ. умал. ко̀шничка, мн. ко̀шнички, ж. • Изплитам/изплета си кошницата. Разг. Хитро уреждам работите си.