Голяма дървена кутия, която се отваря отгоре. Сандък с капак. "В свещения ковчег бяха поставени плочите на закона Божий."

Голяма дървена кутия, която се отваря отгоре. Сандък с капак. "В свещения ковчег бяха поставени плочите на закона Божий."

ковчѐг
мн. ковчѐзи, (два) ковчѐга, м.
1. Продълговат сандък с отделен капак, в който се полага покойник преди погребването. Ковчегът беше на катафалката.
2. Остар. Сандък за дрехи; ракла. • Ноев ковчег. Според Библията – ковчег, в който Ной поставил семейството си и по една двойка от всички животни, и така спасил от потопа човешкия и животинския свят.