Значение на звучен

зву̀чен
зву̀чна, зву̀чно, мн. зву̀чни, прил.
1. Който се състои от чисти и ясни звукове; приятен, звънък. Звучен глас. Звучно име.
2. Който издава чист и силен звук; звънък. Звучна целувка.
3. Прен. Който е изразителен, впечатляващ, експресивен. Звучна псувня. Звучна реч. // същ. зву̀чност, звучността̀, ж. • Звучна съгласна. Съгласен звук, при учленяването на който гръклянът трепти.